Тактиката е теория и практика за подготовка и водене на боя. Изучава същността, закономерността, организацията и воденето на боя. Тя определя мястото и начина на бойното използване на всеки от родовете войски, в зависимост от неговите тактически и технически възможности. Всеки вид въоръжени сили има своя специфична обща тактика и тактика на родовете войски. Съставна част на военното изкуство.
Боят е основна форма за тактически действия на войските и представлява организирано въоръжено стълкновение на съединенията, частите, подразделенията, корабите и летателните апарати на воюващите страни, което е съгласувано по цел, място, и време на ударите, огъня и маньовъра. Основната цел на боя е унищожаване (разгром) на противника и изпълнение на други задачи в ограничен район за кратко време. За воденето на бой войските заемат боен ред.
Различават се няколко вида бой. В зависимост от тактическите си характеристика боят бива: настъпателен, отбранителен и срещен бой. В зависимост от вида Въоръжени сили боят бива: общовойскови, въздушен, противовъздушен и морски.
Настъплението е основен вид общовойскови бой срещу противник, заемащ отбранителни позиции или е в движение. Представлява активно придвижване на войските срещу противника с цел той да бъде разгромен и унищожен. Само решителното настъпление осигурява пълен разгром на противника. Води се във взаимодействие с видовете въоръжени сили и родовете войски.
Срещният бой е разновидност на настъпателния. Срещен бой има когато и двете страни се стремят да решат въпроса чрез настъпление.
Общовойсковия бой е съвкупност от действия за постигане на победа над противника , представляващи организирано въоръжено стълкновение на подразделенията, частите и съединенията на воюващите страни, със съгласувани по цел, място и време маньовър, огън и удари , за унищожаване на противника и изпълнение на поставените задачи. Общовойсковият бой е единственото средство за разгромяване на противника, което се постига чрез мощни удари на всички видове оръжия, своевременно използване на резултатите от тях, активни и решителни действия.
Видовете общовойскови бой са настъплението (разновидност - срещен бой) и отбраната. Той е основна форма за тактически действия на Сухопътни войски.
Общовойсковият бой се води с обединените усилия на всички участващи в него войски и се характеризира с решителност, бързи и резки изменения на обстановката, висока маневреност и напрегнатост. Изисква умело използване на бойната техника, голяма подвижност, смелост, пълно напрежение на силите, воля за победа и желязна дисциплина.
Това се постига чрез:
- Висока бойна подготовка
- Съзнателно изпълнение на войнския дълг
- Издръжливост и храброст
- Готовност на личния състав за пълна победа
- Познаване от началниците на подчинените си
Принципи на общовойсковия бой:
- постоянна и висока бойна готовност;
- активност, решителност и непрекъснатост на водене на боя
- внезапност на действията
- постоянно и точно взаимодействие
- решително съсредоточаване основните усилия на главното направление
- маньовър
- всестранно осигуряване на боя
- поддържане и своевременно възстановяване на боеспособността, твърдо и непрекъснато управление, изпълнение на взетите решения и поставените задачи.
Основните общовойскови тактически подразделения са механизирания (мотострелковия) и танков батальон.
Маньовърът е организирано придвижване на войските по време на боя на ново място или направление за използване, с цел заемане на изгодно положение спрямо противника и създаване на такитическа, оперативна или стратегическа групировка от сили и средства.
Огънят е едно от основните средства за унищожаване на противника. Ефективността на боя се постига чрез неговото масиране, внезапност, точност и умело управление.
Ударът е съставна част от боя. Той се заключва в едновременното поразяване на противника чрез мощно въздействие с видовете оръжия или с войски. Според количеството участващи средства и броят на поразяваните обекти ударите биват: масирани, съсредоточени, групови и единични. В зависимост от използваните средства ударите биват:
- ядрени
- огневи
- ракетни
- ракетно-артилерийски
- авиационни
- удари с войски.
Във военната наука отбрана се нарича изкуството на предотвратяване на завоюване на територия от противника. Най-често се осъществява чрез фортификации. Отбрана се използва и като евфемизъм за война.
Широко е прието мнението, че отбраняващата се страна в даден конфликт има нужда от значително по-малко ресурси, за да спечели, отколкото нападащата страна. Въпреки това, в ситуации, в които нападателите имат технологично преимущество, например в много колониални войни, това може да бъде достатъчно, за да надделее над преимуществата на отбраняващите се.
.jpg){kind=small}
