Иван Д. Станчев

От началото на 60-те години на ХХ век светът е разтърсен от серия актове на организирано въоръжено насилие. Обекти на това насилие са политици, държавни служители и много често невинни хора. Жертвите се изчисляват на десетки хиляди. Материалните щети на стотици милиони долари ежегодно.
За определяне на това насилие обществото използва термина тероризъм. Вълната от терористични актове, обхванала много райони по света, включително и България за известен период от време, показва, че тероризма се е превърнал в глобален проблем.
Анализа на терористичната дейност в различни страни, свидетелства, че това явление е многостранно и многолико. Тази твърде обща характеристика се обяснява с факта, че нито международното право, нито наказателното право на отделните страни до този момент не са формулирали точно и единно понятие за тероризъм.
В редица международно-правни документи по които и Република България е страна, към терористичните действия са отнесени: убийства и покушения; залавяне и задържане на заложници, транспортни средства, нападения над различни обекти..
Въпреки, че няма единство в дефинициите за тероризма, по-голямата част от експертите и изследователите в тази област са единни в определянето на политическите цели на терористичните организации.
Най-общо можем да определим тероризма като насилие или заплаха с насилие, инкриминирано от вътрешното или международното право, организирано и провеждано за постигането на политически цели.
Тероризма е явление различно от криминалната и организираната престъпност. Различава се съществено от войната и въоръжена борба на национално-освободителни движения, тъй като терористичните акции нямат за цел овладяване или защита на територия или обект за продължително време, т.е. основната цел за всяка война, а обикновено за сплашване на определена категория граждани. Освен това, при война и действия на национално-освободителни движения се спазват определени правни норми, регламентирани главно в Женевските конвенции и допълнителните протоколи към тях. Например: наличие на ясно видими отличителни знаци, включително и униформи; открито носене на оръжието; наличие на командване, отговорно за действията на подчинените му комбатанти (бойци); ограничения върху нападенията на граждански обекти и др.
Независимо от теоретичните характеристики на тероризма, голяма част от акциите на терористичните организации от гледна точка на планиране, използване на тактически способи и изпълнение имат чисто военен характер. Освен това структурите са обикновено военизирани и теоретичните разработки на някои терористи (Маригела) освен идеологическо имат и военно-тактическо предназначение. Тази организираност, както и обикновено силната идеологическа убеденост и високата степен на подготовка на членовете на терористичните организации бързо налага мнението, че обикновените формирования, предназначени за опазване на обществения ред и борба с криминалната престъпност (полиция, жандармерия) не могат да се противопоставят ефективно. Затова от началото на 70-те години активно започва формирането на специални подразделения за провеждане на операции против терористи. Тези подразделения са от състава на армията (САЩ, Великобритания, Турция) или от състава на органите за вътрешна сигурност – жандармерия (Франция, Италия, Испания), гранична охрана (Германия) или полицията (Швеция). Паралелно с това започва формирането на концепции, стратегия и тактика за борба с тероризма.
Липсата на наказателно-правно определение на тероризма, не освобождава държавните органи на Република България от отговорност за борба (противодействие) на тероризма. Борбата се изразява както в провеждане на разузнавателна, контраразузнавателна, оперативно-издирвателна, охранителна и друга дейност, така и в провеждането на специални операции за неутрализиране на терористични групи и реагиране при възникване на терористични инциденти застрашаващи български граждани на наша или чужда територия.
С противодействие на тероризма, пряко или косвено са ангажирани всички национални и териториални служби на МВР. Провеждането на специални операции, свързани със задържане на терористи, освобождаване на заложници и отвлечени лица при терористичен акт е отговорност преди всичко на Специализираният отряд за борба с тероризма, специализирани подразделения на Национална служба "Борба с организираната престъпност" и Национална служба “Жандармерия".
Териториалните звена на Национална служба "Полиция", която е с най-развита териториална структура обикновено първи реагират при сигнал за терористичен акт и провеждат първоначалните мероприятия за овладяване обстановката.
Тъй като голяма част от терористичните актове се извършват на територията на летища и пристанища отговорности в това направление има Национална служба "Гранична полиция".
Съгласно Военната доктрина на Република България, въоръжените сили могат да се използват в мирно време и при кризи от невоенен характер, включително и “в операции за пресичане на действия на международната организирана престъпност или на терористични действия след поискване от компетентните органи по определения от закона ред”.
В условията на международна военнополитическа криза въоръжените сили, в съответствие с предоставения на страната мандат, участват в операции за поддържане на мира и в други операции, различни от война..
Нормативните актове, които регламентират задачите и дейностите на различни държавни органи за противодействие на тероризма налагат ограничения по отношение на времето и територията на която това се извършва.
За органите на МВР това категорично е само българска територия, като нито една от службите на МВР няма законова възможност да използва всички възможни средства, методи и способи за борба с тероризма.
Въоръжените сили могат да се използват ограничено на българска територия, а на чужда територия в рамките на мандат, предоставен от международна организация с такива прерогативи.
Тази разпокъсаност на отговорностите, правомощията и силите и средствата за борба с тероризма определят и липсата на ясно формулирана стратегия и тактика за борба с това явление, което често засяга пряко или косвено и Република България. Това се отразява особено негативно в практиката, най-често като неадекватна реакция при терористичен акт и оттам обезверяване на личния състав на антитерористичните подразделения (случаите с отвлечени самолети в София 1996, Варна 1996, похитеният кораб с български екипаж в района на Аденския проток – 1998 г. и др.).
В световната практика разработването стратегията за борба с тероризма е приоритет на висшето държавно ръководство, което я публикува в официален документ.
Антитерористичната тактика изучава закономерностите и характерните черти на терористичните инциденти и разработва принципите, способите и формите за подготовка и водене на тактически действия от специализирани подразделения. Тя се разработва на основата на опита от проведени антитерористични операции.
Експертите по борба с тероризма различават два основни подхода при формулирането на стратегията: твърд и гъвкав.
Твърдият подход е безкомпромисно отношение и на тази основа изграждането на различни силови варианти за борба с тероризма. Същността и съдържанието на твърдия подход се заключава в: отказ от преговори и каквито и да е отстъпки, независимо от евентуалните жертви; бързо и настъпателно противодействие със съответните сили и средства; санкциите срещу терористите трябва да надвишават ефекта от общата опасност от конкретния терористичен акт; безцеремонна представа с терористите, спасяването на живота на заложниците е само една от задачите; пренебрегване на националния суверенитет, т.е. той може да бъде нарушен при провеждане на акции срещу терористи.
Същността на гъвкавия подход се състои в решаването на въпросите с политически средства – чрез преговори и компромиси.
Практиката показва успешно и неуспешно прилагане на двата подхода. Критерий за оценка на една или друга стратегия или комбинация от стратегии е обществената подкрепа.
В системата за противодействие на тероризма освен политически, икономически, съдебни и полицейски мероприятия се повишава значението на специалните антитерористични операции. Тези операции се намират на границата между полицейските и военно-диверсионните операции, доколкото се провеждат в условията на сериозни правни ограничения по отношение на използването на сила (включително и въоръжена сила), но в същото време се използват типичните за диверсионно-разузнавателните подразделения способи за подготовка и провеждане на бойни действия.
Основна характерна черта на антитерористичните операция е че се провежда в условия на повишена готовност за оказване на въоръжена съпротива от страна на терористите, често при наличие на заложници и отвлечени лица.
Можем да определим антитерористичната операция като съвкупност от съгласувани и взаимосвързани по цел, задачи, място и време специални тактически (оперативно-бойни), разузнавателни, оперативно-издирвателни и други действия провеждани по единен замисъл и план от специализирани подразделения на въоръжените сили, министерството на вътрешните работи и други държавни органи за обезвреждане на терористи, спасяване живота на застрашени хора и опазване на материални ценности.
Целта на операцията е неутрализиране (задържане или ликвидиране) на терористите, освобождаване на заложници или отвлечени лица (ако има) при най-висока степен за безопасност за участниците в операцията и гражданите, които се намират в района.
Съдържанието на операцията включва подготовката и провеждането на специалните тактически (оперативно-бойни) действия на органите на МВР по издирване, блокиране, обкръжаване и задържане на терористи, оперативно-издирвателната дейност за установяване самоличността на терористи и заложници (ако има.), тяхното и на техни съучастници проследяване, следствени и други действия за доказване на престъпленията.
В специализираната литература се разглежда най-типичния модел на антитерористична операция, която се планира и провежда при внезапно възникнал терористичен инцидент.
Класическото развитие на внезапно възникнал терористичен инцидент съдържа следните фази: внезапно атакуване и овладяване на набелязан обект (сграда, самолет или др.); вземане на присъстващи граждани за заложници; отправяне на искания към държавни институции на една или повече страни; поставяне на улиматуми; водене на преговори; в зависимост от развитието на преговорите - освобождаване на част или всички заложници или убийство на някои от тях; изтегляне от района или предаване; щурмуване на местоположението на терористите, което най-често завършва с тяхното ликвидиране.
Всъщност съществува голямо разнообразие във видовете антитерористични операции. Могат да се направят класификации според целта на операцията, според времето за реагиране на правоохранителните органи, според територията на която се провеждат и други.
Според основната цел антитерористичните операции биват:
• Операции за задържане на терористи;
• Операции за освобождаване на заложници.;
• Операции за унищожаване на терористи.
Операциите за задържане на терористи не се отличават по своите характерни черти, принципи, използувани способи и построение на силите от операциите за задържане на въоръжени извършители на престъпления.
Операциите за освобождаване на заложници са с най-висока степен на риск. Провеждат се след прецизно планиране и от високоподготвени специални подразделения.
Операции за унищожаване на терористи не се планират с така формулирана цел, тъй като законодателството на Република България не разрешава. Законодателството на редица държави позволява формулирането на такава цел и такива операции се провеждат.
Според времето за реагиране на органите на МВР:
• Операции при внезапно възникнал терористичен акт;
• Операции при които има предварителна информация за подготовка на терористичен акт.
Операциите, които се провеждат при внезапно възникнал терористичен акт (овладяване на сграда, транспортно средство, взривяване), се отличават със съкратени срокове за планиране, известно първоначално предимство за терористите и широко ангажиране на поделенията на охрана на обществения ред или охрана на обекти.
Операциите при които има предварителна информация за подготовка на терористичен акт се подготвят и провеждат, следвайки общият ред за задържане на въоръжени лица и по-голямо значение на оперативно-издирвателните, разузнавателни и контраразузнавателни мероприятия.
Според територията на която се провеждат:
• Операции на българска територия;
• Операции на чужда територия.
Антитерористичните операции на българска територия се подготвят и провеждат от органите на МВР. При недостиг на подготвени сили и средства законодателството на Република България позволява използването на Българската армия.
Операциите на чужда територия (когато не са част от международна мироопазваща или друга операция) се разрешават от Президента на Република България и могат да се провеждат със сили на Българската армия. Въпреки това, международната и българска антитерористична практика познават използване на сили предназначени за вътрешна сигурност в операции извън националната територия.
Какъв вид антитерористична операция се провежда и какви сили да се привличат в нея зависи от етапа на който се намира терористичната дейност и типа на терористичния инцидент. Терористичните организации обикновено имат дългосрочни цели и за постигането им преминават през различна интензивност на действията, които могат да се разделят на етапи.
На първият етап след създаването си терористичните организации имат единични, епизодични прояви по-често с пропаганден характер и често произволно избрани обекти за нападение. Най-често това са взривявания или палежи на обществени места. На този етап обичайните полицейски действия за разкриване на извършителите на престъпления, включително и операции за задържане са достатъчни за противодействие на тероризма. Тези операции са изцяло във възможностите на специализираните звена на Национална служба “Борба с организираната престъпност”. При необходимост от повече сили мога да се използват подразделения от териториалните служби на МВР (респективно териториалните звена на служба “Полиция”).
При неефективно противодействие терористичните организации преминават към втори етап на дейност. Обикновено терористичната дейност се изразява в извършването на периодични взривявания или нападения срещу специално подбрани обекти (длъжностни лица или материални обекти). В този случай за разкриване и задържане на извършителите се изисква съсредоточаване на усилията на специализирани звена от служби “Сигурност”, “Борба с организираната престъпност”, “Полиция”, службата за оперативно–техническа информация и други, които формират екип.
Следващ възможен етап от терористичната дейност е провеждането на задълбочено подготвени акции с комплексни цели: пропагандиране на идеите, целите и задачите на терористичната организация; показване на силата и ефективността на нейните бойни групи; набавяне на финансови средства чрез откупи за освобождаване на взети за заложници граждани и др. Възможни са акции на извън националната територия за което е необходимо установяването на контакт с други терористични организации или помощ от симпатизиращи им граждани и организации в други страни.
На този етап е необходимо прилагането на система от мерки от страна на правоохранителните органи за противодействие на терористичната дейност, които освен дейността на горепосочените сили, включват и мероприятия за усилване охраната на застрашени лица и обекти, както и охраната на обществения ред и държавната граница. Необходимостта от повече сили се покрива от национална служба “Жандармерия”. За провеждането на антитерористични операции широко се използва Специализирания отряд за борба с тероризма.
Нарастването на количеството на въоръжени акции и частичният контрол над части от територията на населени места показва наличието на следващия етап от терористичната дейност. При това терористичните организации остро се нуждаят от финансови средства за провеждане на своята дейност. Затова все по-голяма част от акциите им са със цел набавяне на такива средства. На този етап много от терористичните организации се “криминализират” – извършват типични криминални престъпления, като грабежи на финансови институции, въвеждането на “революционен данък” (типичен рекет), влизане във връзка със структури на организираната престъпност и на тази база участие в наркотрафик, контрабанда на оръжие и хора. Значителна част от дейността се пренася в други страни, особено за легализиране на натрупаните по незаконен начин финансови средства. Та този етап границите между терористичните организации и тези на организираната престъпност (от мафиотски тип) се доближават, още повече, че последните използват способи, които са типични за терористите, но с икономически цели.
За борба с тероризма на този етап е необходимо включването на всички държавни институции, като паралелно с политическите, икономическите, законодателни и полицейски мерки широко се провеждат антитерористични операции от всички правоохранителни органи самостоятелно или във взаимодействие с въоръжените сили.
В районите, където терористичната заплаха е висока се провеждат “патрулни операции” (Северна Ирландия, Югоизточна Турция, Сицилия). Целта е възстановяване на контрола над територии, които частично (за определено време) са във властта на терористични организации. За разлика от обичайната патрулно-постова дейност на полицията, патрулните операции се провеждат със сили от състава на органите за вътрешна сигурност (предимно жандармерията) и армията. Патрулите са с по-голяма численост – над 4 човека и са в постоянна готовност за използване на оръжие, построението им е с оглед отразяване на внезапно въоръжено нападение. В операциите може да се използват бронирани машини. За локализиране на отделни терористи или терористични групи и тяхното задържане специализирани антитерористични и диверсионно-разузнавателни подразделения провеждат разузнавателно- поискови операции. В тези операции широко се използват способите на тактическото разузнаване (характерно за армията) със способите на оперативното издирване (характерно за полицията).
В редица държави (Косово 1997-1999 г, Чечения 1995-2000) в развитието на терористичната дейност се разкриват още два етапа: установяване на контрол над част от територията на страната и овладяване и отбрана на тази територия. За осъществяването на тези етапи терористичните организации все по-широко използват типични за военната тактика бойни действия – настъпление и отбрана.
Борбата с тероризма на този етап от типично полицейска дейност се превръща във военна дейност. Наред с другите видове антитерористични операции се провеждат разузнавателно-щурмови и разузнавателно-ударни операции.
Разузнавателно-щурмовите операции се провеждат за разузнаване (събиране на данни за терористични групи чрез наблюдение, подслушване, изучаване на документи, разпити, проверки, претърсвания и други способи) и унищожаване (чрез атака или щурмуване) на укрепени бази на терористични формирования.
Разузнавателно-ударните операции се провеждат за разузнаване и унищожаване на терористични формирования чрез мощни огневи удари за поразяване и активни бойни действия (най-често провеждане на засади и обкръжаване) срещу оттеглящи се терористични групи.
Тези операции се характеризират с голяма продължителност 5-7 денонощия и повече и голям пространствен размах. Не е необходимо участието на голямо количество сили. Нормалното съотношение на силите 3:1 в полза на добре подготвени антитерористичните подразделения осигурява успеха на операциите. Подготовката им и снабдяването със съвременни средства за разузнаване, оръжие и екипировка трябва да е на нивото на съвременните сили със специално предназначение (“Командос”). В състава на антитерористичните подразделения трябва да се привличат специалисти не само по тактическо разузнаване, диверсии, антитероризъм, но и в агентурно разузнаване, контраразузнаване и психология.
Отличната подготовка, съвременното въоръжение и техника, както и ефективното командване и управление на антитерористичните подразделения може да доведе до зашеметяващи успехи. Доказателство за това е операцията на израелската армия и разузнаване (включително подразделения на 35 парашутна бригада, групите “Саърет Голани” и “Саърет Миткал”) за освобождаване на заложници в Уганда през 1976 г. Преодолявайки над 3000 км по въздуха, успешно овладяват летище Ентебе, освобождават отвлечените израелски граждани, унищожавайки част от похитителите. Загубите от израелска страна са двама командоси (включително командира на щурмовата група полковник Джонатан Нетанияху) и двама заложници.
Независимо от направената класификация и характеристика на антитерористичните операции възможно е един или друг вид да бъде приложен без да е налице силна вътрешна терористична дейност. Българската антитерористична практика показва, че операциите в нашата страна по-често са предизвикани от терористични инциденти, чиито корени са в други държави. Логично целите на конкретната терористична акция и конкретната обстановка ще изисква прилагането на различни видове антитерористични операции включително и такива провеждани със сили на българската армия на наша или чужда територия.
За ликвидирането на тероризма като явление е необходимо да се отстранят причините за неговото възникване. Те най-често са политически или икономически. Оттук следва, че успехът на силов вариант за унищожаването на тероризма е малко вероятен. Въпреки това, прецизно подготвените и проведени антитерористични операции могат значително да ограничат дейността на терористични групировки. Впоследствие ефективното противодействие да ги принуди да възприемат политика за промени в обществения живот без използване на насилие. Безкомпромисните удари срещу терористични организации ги лишава от важно психологическо предимство – внушаването на страх у гражданите и предизвиква в населението доверие в органите за сигурност, армията и държавата въобще, както и готовност за сътрудничество в борбата с тероризма.