По време на Втората световна война за един убит противник войник от съюзническите сили е изразходвал 25000 патрона, в Корея войските на ООН са изразходвали вече 50000 изстрела за един севернокореец. Във Виетнам за един виетконгски войник се изразходвали 200000 патрона. Както се вижда от статистиката, въпреки, че оръжието е станало по-скорострелно, въобще не е лесно да поразиш противника в боя. На добрия снайперист, през всички времена, са му били необходими средно по 1,5 патрона за унищожаването на един вражески войник. И ако всичко това го отнесем към страйкбола се получава твърде интересна картина. Всъщност снайперското оръжие е един от най-икономичните инструменти за постигане на победа в играта.
Съгласно военната доктрина на NATO действията на снайперистите са определени като самостоятелен вид бойни действия. Снайперистите могат да действат самостоятелно или в група от няколко човека, и да унищожават противника на фронтовата линия или в близкия тил. Според втората концепция група снайперисти в състав от 2 до 8 стрелци действат като отделни снайперски разузнавателни патрули в тила на врага. Важно внимание се отделя и на моралното въздействие на войниците на неприятеля, когато знаят, че против техния участък работи снайперист.
Подготовката на полицейския и армейския снайперист, техните задачи и цели се различават коренно по между си. В страйкбола се използва предимно “полицейската” доктрина.
За SWAT и полицията дистанцията за снайперската стрелба започва от  около 70 метра. В стайркбола , поради скоротечността на играта, рядко има възможност да се смени позицията след изстрел. Най-често се налага да се стреля в главата или друга част на тялото, която случайно се е подала иззад укритието. Както и при полицейския снайперист на стракболиста му се налага най-често да действа в постройки и жилищни сгради. 
Работата на всеки снайперист се основава на три принципа: умението да се прицелва (т.нар. снайперски усет), физическата подготовка (умението дълго да стои в засада и да извършва дълги преходи) и доброто познаване на оптиката. Главната задача на снайпериста в страйкбола е да сковава действията на противника, да го лишава от инициативата и да го принуждава да се развърне преди да е достигнал удобни за това позиции. Той трябва открива огън само когото целта се появи в зоната за обстрел, извършва контрснайперска “работа” по елиминирането на провниковите стрелци.  противника. а също така действа в засада.
Най-добре е снайперистът да се намира на отделна, добре замаскирана позиция, която има скрити пътища за отход. Както показва практиката, в играта снайперистът не бива да остава сам. Най-добре е да действа по двойки и да има до себе си стрелец, който да го защитава и да води наблюдение. Човек, който е зает да води наблюдение през оптически прицел, физически не е способен да контролира обзора на 360 градуса. Боец въоръжен със снайперска пушка, ако разбира се, това не е автомат с оптика, е твърде язвим в близък бой.
Важно е, при стрелба да се отчитат природните фактори и се избира правилен приоритет на целите. При внезапно появяване на противника трябва бързо да се прикрие и едновременно с това да се приготви за бой. Един от най-големите недостатъци, в играта, е неумението правилно да се носи пушката и бързо да се открива огън. Тя трябва да се носи така, че ремъка да минава през лявото рамо, като се държи с дясната за ложата или на гърди, като ремъкът е прогонен така, че прикладът да се намира на равнището на десния лакът, а цевта е насочена надолу. В нашата игра е голяма вероятността да се сблъскате с противник на малка дистанция, и от тези две положения лесно се води огън отстъпвайки.
Пушката е основния инструмент на снайпериста, без който той не може да изпълни поставените му задачи. Добрата снайперска пушка и оптиката за нея не струва скъпо, но поради ниския разход на топчета, и по-висока цена си струва, заради високата ефективност.