Времето захладня и условията за игрите на открито рязко взеха да стават  сурови. Батериите на елктрическите страйкболни оръжия падат по-бързо, газта на газовите стана ленива и разходът й рязко се повиши... с други думи сезонът на забавленията сред природата си отиде! Затова пък дойде сезонът на индивидуалната стрелкова подготовка и затова ние членовете на страйкбол клуб „Витоша” отрано си подсигурихме зимно убежище, което получи и неофициалното наименование „Бункерът”.
В поредица от статии ще се опитам да споделя няколко свои мисли и виждания за това какви качества и как е необходимо те да се развиват у начинаещите, а и в по-опитните стрелци. За щастие страйкболните оръжия ни дават широко поле за действие именно в разстояния до 20 м. Възможността на се стреля на 360 градуса и по реален протвник прави страйкболната система незаменим помощник именно при усъвършенстване на уменията за ползване на огнестрелно оръжие.
Ситуациите при които на стрелецът ще му се наложи да използва оръжие са толкова разнообразни, че никой отделно взет вид стрелба (спортна, защитна, практическа) не осигурява достатъчно ниво на подготовка. Не мишените, а ситуациите изискват пълен набор от навици на поведение в тях. А какви трябва да бъдат тези навици?
1. Скорост на изстрела. Бързото изваждане на оръжието, вкарване на патрон в патронника, насочване на оръжието в целта по оптимална траектория трябва да се отработват в условия, когато стрелецът е подложен на различни въздействия имитиращи реалните условия: как да се извади оръжието ако седите в автомобил, ако сте паднали на земята, ако някой ви държи за ръката, вече стреля по Вас или ви наняся удар... Това са нужните умения!
2. Точност на изстрела. Лесно е да се простреля целта на стрелбището!  Ами ако се наложи да стреляте в условията на директен  физически и психически контакт и тесни времеви рамки? За да се подготви стрелецът към такива условия за водене на огън, се използват психологически и стрелкови тренинги максимално приблежени до реалните условия на нападението.
3. Реалните нападения често стават на много къси дистанци, когато използването на оръжие не винаги е оправдано, и за стрелба на кратки дистанции практически никога не обучават. Опитът да се извади оръжието, може да завърши плачевн за стрелеца. Затова е разработена цяла система за изважодане на оръжието с едновремено избягване от линията на атаката, блокране на удара, стрелба с инстинктивно търсене и използване на  естествени укрития, използване на навици от ръкопашния бой там, където това е тактически по-изгодно, използване на нестандартни способи за стрелба и т.н.
4. Факторът „внезапност на нападениито” може да се сведе до минимум. Психологическата подготовка, тренинги и тестиране помагат на стрелеца да открие своите слаби места, да се научи обективно да оценява обкръжаващата обстановка. Факторът внезапност принадлежи на атакуващия. Затова тоди който се защитава трябва да се научи спонтанно и мигновенно да реагира на опасността. Но психологически, защитаващия се е подложен на редица реакции, които му пречат: ступор, страх, загуба на координация и т.н.
5. Често човек сам провокира нападение. Със своето поведение, външен вид, навици и т.н. Някои особености на поведението е възможно да се изменят такя, че да се снизижи вероятността от нападения.
Основен принцип на обучението на стрелеца трябва да бъде работата с човека и ситуациите, а не с мишената.
Още в началото на миналия век Нил Ознобишин в своята книга «Изкуството на рукопашния бой» пише: «Грешката на създателите на остарелите системи се заключава в това, че те не се базират на законите, които управляват реалния, сериозен бой.»
Да започнем с дистанцията. Статистиката на Великобритания сочи, че 86.2% от нападенията стават на дистанция под 5 метря. Статистикана на САЩ: до 90% от всички огневи контакти стават на дистанции до 7 метра. Дадените цифри са достоверни, логични и напълно разбираеми – трудно може да си представим, че някой ще ви атакува отдалече, давайки ви шанс просто да избягате. Освен това използването на оръжие за самозащита на дистанции над 10 метра може да постави под съмнение самата необходимост на гражданина от самозащита. Ясно е, че да използвате оръжие за самозащита ще ви се наложи само на много къси дистанци. Стрелбата на такива разстояния има малко общи неща със спортната стрелба на 25 метра.
Необходим е разумен компромис между скоростта на изваждане, удобството и скритостта на носене на оръжието. Не бива да се дава превес само на скоростта на изваждането са сметка на всичко осталнало. Съществуват школи и методики отделящи твърде много внимание на скоростта на изваждането и на стрелбата. Но много от техните техники се оказват по-приложими на състезания, а не по време на реални нападения. Отстрани такава стрелба впечатлява, но за самозащита не винаги е приложима. Престъпникът, който напада, виноги ще се стреми да съкрати дистанцията. Много често самото нападение ще бъде забелязано чак когато разстоянието да атакуващия е пределно малка и да се извади оръжието е много трудно. Затова е необходим навик да изважсане на оръжие и произвеждане на изстрел по време на директен физически контакт с престъпникя, а така също и навик за разрив на дистанцията с него, отклоняване от линята на атака и др. В ситуации когато нападението се извършва то въоръжен престъпник сам по себе си навика за бързо изваждане може да се окаже безполезен. Престъпникът вече държи оръжие в ръката си, а вашето е в кобура: за каквото и време да хванете оръжието си, той ще успее да направи няколко изстрела преди, да съумеете да се възползвате от вашето оръжие.

Изхождайки от анализа на престъпните нападения, може да се направи извода, че крайъгълен камък на самозащитата с оръжие е не умението точно и бързо да се стреля, а самата способност да се възползвате от оръжието.
Продължението следва...