Способът за стрелба зависи от дистанцията до атакуващия (до целта). Способът трябва да позволява поразяването на целта за най-кратко време. Стрелбата това е сложно координационно действие, което се усложнява с увеличение на разстоянието до целите. Ако на 2 метра стрелецът в спокойна обстановка може да порази без да се цели мишена, то на разстояния от 25 метра ще му е необходимо да използва прицелни приспособления за координация на своите действия. Преди обаче да пристъпим към разглеждане и избор на най-ефективния способ за поразяване ще разгледаме влиянието, което оказват разстоянията и психиката при този избор.
Разстояния от 3—4 м, когато се налага да се стреля с рязки предвижвания, без прицелване, с насочване на пистолета с помоща на китката на (т.нар. „инстинктивна стрелба), се нарича дистанция на стрелба от упор. Огневия контакт при този вид стълкновения, в зависимост от обстоятелствата преминава в захват или ръкопашна схватка.
Дистанцията 9—10 м от противника се счита за кратка – това е дистанция, при която можете да достигнете бързо противника и да го елиминирате и без помощта на огнестрелно оръжие, ако е необходимо. Това е основната дистанция за способите за стрелба без прицелване, по усет, от корем и от бедро, при резки взаимни предвижвания и уклони от насрещните куршуми, с водене на бърз плътен огън. Тази дистанция за стрелба се нарича „къса”. Предварения при стрелба по бягаща цел при такива растояния не се използват.
Както показва статистиката, при полицейски задържания, престъпник който е осъзнал ситуацията и е разбрал, че ще бъде заловен, в голяма част от случаите при разстояния над 18 - 20 м от органите на реда, на пересечена местност не използва оръжие, а се старае да избяга. Болшинството от необучените и нетренирали нарушители не са уверени в своите стрелкови възможности, а се доверяват на краката си. Команди от типа „Стой” оказват психологическо въздействие единствено на дистанции под 10 м, а на големи разстояния те се приемат като сигнал за бягство. Затова в оперативно-стрелковата практика разстояния за реален пистолетен огън под 20 м. се  считат за близка дистанция за стрелба.
Дистанцията от 20 до 40 м. се счита за средна. Това обикновено е дистанция за престрелка при преследване на бягащ противник. Предварението при стрелба по бягаща цел се избира да е колкото лакътя на ръката. На това растояние не е необходимо да правите корекция по височина защото траекторията на куршума все още практически съвпада с линията на  прицелване.
Дистанция от 60 м за стрелба с пистолет се счита за далечна. Предварението вече е една протегната ръка. Мерната точка се нуждае и от корекция по височина ако искате да уцелите с пистолет, прострелян в центъра на мишената, зоната около кръста на противника.
С пистолет може да се порази и противник на разстояния над 100 м. и по-далече, но такива дистанции са вече пределни, и за стрелба се използват предимно армейски пистолети, простреляни в основанието на мишената. Тактиката на стрелба на дистанции от 60 м. и повече е общевойскова тактика на боя за взаимно унищожаване. Както показва многогодишната практика, на дистанции от 50 – 100 м. команди за спиране не се възприемат насериозно от протиника – той или се хвърля да бяга или се приготвя за бой.
Ясно е, че близкък бой, се нарича срелбата на къси дистанции. Но каква е тя? Как може да се определи? За начало, трябва да се изясни, какво представлява близкия бой от гледна точка на психофизиологията на човека. Именно от възможностите на човека трябва да се основаваме при подготовката на стрелеца. Не е тайна, че 90% от информацията човек получава чрез зрението си. Но мажечм ли да му се доверим напълно? Способността да се определя разстоянието до целта е тясно свързана и с вестибуларния апарат и координацията в пространството. Легендарния Джеф Купър казва, че на дистанции под 6 метра прицелната стрелба е затруднена, пистолтът е слабоефективен и стрелецът трябва да избягва боя на дистанции под 6 метра.
Връзката между емоциите и движенията е неоспорима. В нашия контекст е неуместно да се говори за двигателни реакции и емоционални реакции поотделно, а само за емоционално-двигателни реакции. Емоцията в стресова ситуация е толкова силна, че влияе и на химическия състав на кръвта и следователно, на физическите усещания. В кръвта постъпват  адреналин (страх), който повишава тонуса на мускулите, кот това силно затруднява прицелната точност на стрелбата; норадреналин (агресия), който повишава тонуса на мускулите и притъпява болката; ендорфин (ярост, еуфория), който стимулира работата на мозъка и притъпява болевите усещания. Емоцията влияе и на зрениет. Известен е фактът че в боя се появява „тунелно зрение” стрелецът практически не може да използва периферното си зрение и не вижда пълна картина на боя, т. е. не е способен да се противопоставе на заплаха откъм фланговете.
Както се вижда, силните емоции в бойна обстановка подпомагат бързото предвижване, намаляват чувствителността към болка, ускоряват реакциите на ставащото, но затрудняват такива действия, кото виждането на пълната картина на боя, удържането на равна мушкиа и плавнота натискане на спусъка. С други думи, силните емоционални преживявания подпомагат извършването на движения с груба моторика и затрудняват (или правят невъзможна) фината моторика.
Тези факти показват че даже отработен с хиляди повторения двигателен навик може да не сработи при емоционалния фон, който възниква при близък бой. Това се обяснява със следните две обстоятелства: Първо – при тренировка вниманието на стрелеца е насочено към правилното изпълнение на движенията, а в боя то ще бъде приковано в противника и емоционалния фон на това внимание ще бъде толкова силен, че контролът на   собствените действия ще бъде извън съзнанието на човека. Второ - емоционалния фон при стрелкова тренировка практически никога даже и не се доближава да емоците, които се изпитват в реална престрелка. бою. При стресова ситуация стрелецът няма за хване, а ще сграбчи оръжието си и ще се опитва да го изтръгне от кобура, няма да вкара патрон в цевта, а ще се опитва да дърпа затвора с всичка сила и т.н. (т. е. ще използва груба моторика). Факт е, че способността бързо да се поразяват цели на голямо разстояние не е достатъчно условие за това в близък бой стрелецът също така успешно да ги поразява на по-малки дистанции.
Действие което изисква хиляди повторения в спокойня обстановка за да се създаде двигателен навик, може да стане навик от първия път, ако се отработва в състояние на силен стрес. И обратното, навик придобит в спокойна обстановка може и да не сработи в състояние на стрес. В това отношение, съревнованията, емоционалната игра, суровия тренинг ще дадат повече от няколко нормални тренировки. Създаването при тренировка на емоционален фон приближен по своето напрежение до реалния бои е необходимо, за да може стрецът да е готов за огневи контакт.