Чeсто възникват спорове каква е разликата между автомата и щурмовата винтовка(карабина). Всъщност цялата разлика се корени в езиците. Просто това, което на руски (български) е прието да се нарича "Автомат" (отнесено към оръжията) на английски се нарича "Assault rifle", т.е. "Щурмова винтовка". Терминът "Автомат", е въведен през 20-те години на ХХ век от руския оръжейник Фролов за обозначаване на "карабини-картечници" система "Фьодоров".

Автоматът е основното настъпателно оръжие на съвременната пехота. Съвременните автомати обикновено имат калибър от 5,45 до 7,62 мм, вместимост на пълнителите от 20 до 30 и повече патрони, режими на огъня напълно автоматичен (на редове) и единични изстрели,  а някои модели – са и с отсечка (т.е. редове по 2 или 3 изстрела). Ефективна далекобойност на стрелбата средно до 600 м, ефективна практическа скорострелност - до 400 изстр/мин на редове. Много автомати са "прародители" или съставни части на цели семейства автоматични оръжия (от "карабини" до ръчни картечници – например австрийския AUG или семейството АК/РПК). На почти всички автомати могат да се поставят щик, нощни, оптически или колиматорен прицел, а на някои и подцевен 30-40 мм гранатомет или преходник за стрелба с надкалибрени гранати.
Съвременните тенденции при автоматите са широкото използване на композитни пластмаси и легки сплави, монтирането на сдвоени оптически или колиматорни прицели с кратност от 1х до 4-6х, преход към схемата "Бул-пап" (механиката е в приклада).

Съгласно приетата класификация, щурмовите винтовки могат да се считат второ поколение автоматични винтовки, т.е. индивидуално автоматично (предназначено за стрелба на редове) оръжие. Разграничението между поколенията е по използвания в даденото оръжие патрон. Ако оръжието  използва мощен патрон "винтовочен" тип (например, 7,62 мм НАТО, 7,5 мм Швейцарски), то се отнася към първо поколение. Класически примери на автоматични винтовки първо поколение са американските М-14 и AR-10, белгийската FN FAL, немската G3. Ако оръжието използва така наречените "промеждутъчни" патрони (7,62х39, 5,45х39, 5,56 мм НАТО (5,56х45)), то се отнася към второ поколение и се нарича "автомат" или "щурмова винтовка". Основните преимущества на оръжията под промежутъчния патрон са: по-малкото тегло на носимия боезапас, по-малката енергия на отката на оръжието (и в следствие на това – намаляване на масата на оръжията и облекчаване на управлението на автоматичния огън).
Първият автомат е създаден в Русия по време на първата световна война. Следващата крачка правят немците, като създават през 1944 година истински автомат StG44 под собствен промежутъчен патрон 7,92х33 мм, но първия наистина масов става съветския автомат Калашников АК (наричан на Запад АК-47).

Следващата крачка правят САЩ, като приемат на въоръжение през 1963 година  винтовката  М-16 под специално създадения  малокалибрен и нискоимпулсен патрон .223 Remington или M193 5,56х45 мм (създаден от фирмата Sierra Bullets на база на ловния патрон .222 Remington). През 80-те години модификацията на този патрон, разработена в Белгия под обозначението SS109 (с по-тежък куршум) е приета като стандартен боеприпас 5,56 мм НАТО. Следвайки САЩ и в СССР се приема на въоръжение нискоимпулсния патрон М73 5,45х39 мм и система оръжия под него -  АК-74 и РПК-74.
Трябва да се отбележи, че споровете за това трябвало ли е да се приема на въоръжение в СССР малокалибрен патрон (а това се е правело следвайки „потенциалните противници") не стихват и днес. Най-широко разпространения патрон калибър 5,45мм - 5Н7 има нискоустойчив куршум с малък стопиращ ефект и проникваща способност, а подобрените патрони 5Н10 със стоманен сърдечник, не е постъпвал масово във войските. Не е чудно, че в локалните конфликти често се използват старите добри АКМ и РПК под проверения от времето и достатъчно ефективен патрон 7,62мм (7,62х39). За потвърждение на това е достатъчно да се гледат репортажите за бойните действия в Чечения.  Самият М.Т.Калашников е казвал, че до момента на приемането на въоръжение на 5,45 мм комплекс (патрон/автомат/ръчна картечница) потенциалът на патрона 7,62х39 все още не е бил  напълно разкрит. Освен това при бой в населени пунктове, когато дистанциите на боя са малки и на първо място излиза задпреградното, убойното и стопиращото действие на куршума (масата на носимия боезапас не е толкова критична, тила е близо), най-добре се представят патроните 9мм (9х39мм СП-6, ПАБ-9). Те са способни да поразяват цели в бронежилетки и зад легки укрития на дистанциите на градския бой (100-400м) и имат високо стопиращо действие (важно при стълкновения на малки дистанции - в развалини, при провеждане на "прочиствания" в  населени пунктове).

Превод от http://world.guns.ru