Бойци от естонския спецназ с картечни пистолети HK MP5-SD с интегрирани заглушители

Терминът „картечен пистолет” се разшифрова като "автомат, в конструкцията на когото е предвидена възможността да стреля с пистолетни патрони", а терминът "автомат" на свой ред се определя като "автоматична карабина", т.е. скъсено оръжие с нарезна цев, имащо възможност да стреля в автоматичен режим. В общия случай, определението за класа стрелковото оръжие "картечен пистолет" изглежда така: "индивидуално стрелково автоматично оръжие под пистолетен патрон, предназначено за стрелба с две ръце и/или с упор в рамото". Последното е  необходимо за да се отделят картечните пистолети от обикновените пистолети, имащи възможност да стрелят на автоматичен огън (например АПС или Glock 18). При автоматичните пистолети се предполага, че воденето на огън на редове е спомагателен, а не основен режим за стрелба, и са разчетени преди всичко за стрелба по пистолетному – с една ръка. Разбира се такова разделение допуска разширено тълкуване, тъй като редица свръхкомпактни картечни пистолети, като Steyr TMP, Scorpion Vz.61 или Ingram M11 западните автори понякога отнасят към "автоматичните пистолети" (machine pistol). От друга страна, към класа картечни пистолети (submachine gun на английски език) понякога причисляват и компактните (скъсените) автомати под промежутъчния патрон, такива като АКС-74У или Colt Commando. Западните автори и компании-производители изхождат по- скоро от тактическата ниша и габаритите на оръжията, а не от използвания патрон.
Исторически първото автоматично оръжие под пистолетен патрон се появява в началото на Първата световна война – през 1915 година.

Италиански двуцевен картечен пистолет Villar-Perosa в музейна експозиция

От тактическа гледна точка това оръжие (двуцевния италиански КП Villar-Perosa) е бил по-скоро картечница за близък бой, т.е. групово оръжие за поддръжка, а не индивидуално оръжие на пехотинеца. Първия пълноценен КП в съвременното разбиране е КП Bergmann / Schmeisser MP.18,I конструкция на Луис Шмайзер.

Немски полицай с картечен пистолет  Schmeisser MP.18,I  (20 - те години на ХХ век)

Разработен на основата на опита от боевете в траншеите на Първата световна война, този образец успява да попадне във войските на Германия преди края на бойните действия. Въпреки това, голяма част от военните експерти на водещите страни в света недооценяват ролята на  КП като оръжие за пехотата. КП най-често се е считало или спомагателно оръжие, или въобще чисто полицейско оръжие, предназначено за борба с масови безредици. Едновременно с това, през двадесетте и тридесетте години в болшинството от промишлените страни, включително и СССР, се провеждали изследователски и конструкторски работи в областта на КП. При това редица западни производители на оръжие активно работели за експорт, продавайки своите КП не само на своите собствени армии, но и на страните от Латинска Америка, Африка и Азиа. Преразглеждането на ролята на КП като армейско оръжие започва след изучаването на войните Чако в средата на тридесетте години. Опитът от гражданската война в Испания дава тласък на разработките в областта на КП в усилено милитаризираща се Хитлеристка Германия, а в СССР се сещат чак след като Червената Армия започва да носи сериозни загуби от огъня на финските автоматчици, въоръжени с КП Suomi в хода на Зимната война през 1940 година.
Втората световна война става пик в развитието на КП като армейско оръжие. В хода на войната са разработени и пуснати в милионни тиражи такива КП като ППШ-41, MP.40 и ППС-43. Но в средата на войната се налага и нов тип оръжия, който с времето заменя КП в качеството на основно оръжие на пехотата - автомата, известнтно и като "щурмова винтовка" (sturmgewehr-нем., assault rifle-англ.). Автоматите са се разработвали преди всичко като универсални заместители на КП, имащи по-голяма ефективна далекобойност при сравнима маса и габарити. Първи от КП се отказват Въоръжените сили на СССР - през 1949 година на въоръжение е приет автоматът на  Калашников и самозарядната карабина на Симонов под промежутъчния патрон.

Американски войник с картечен пистолет Thompson M1 (Втора световна война)

В болшинството западни страни КП се задържат като щатно армейско оръжие значително по дълго, благодарение на това, че през 1954 година НАТО стандартизира в качеството на основен патрон 7.62х51 NATO, оръжието под който е доста тежко и масивно, и създаването на негова база на компактни образци за въздушно-десантните войски, екипажите на бойни машини и мотопехотата е било трудно. Освен това след прехода на страните на НАТО през 1979 година след САЩ към нискоимпулсния патрон 5.56х45 мм КП започват стремително да се снимат от въоръжение. В настоящо време КП са останали основно на въоръжение в различните армейски подразделения със специално предназначение, където са особено важни такива свойства като компактност и добра приспособимост към използване на заглушители.
В частите за полицейско използване на разпространението на КП "положително" повлияли такива фактори като ръста на международния тероризъм и организираната престъпност, а в САЩ - още и социалните вълнения и междурасовите стълкновения през 60-70-те години. Относително компактните КП с тяхното сравнително неголямо максимално убойно разстояние са повече подходящи за използване в полицейски операции в условията на големите градове. Определена роля, също има и унификацията на КП с патроните на основното оръжие на полицията - пистолетите.
Компактните КП широко се използват от службите за охрана на високопоставени лица, за осигуряване на кратковременно огнево преимущество в скоротечни огневи контакти, протичащи по принцип на минимални разстояния.

Преведено от http://world.guns.ru