1.ОПРЕДЕЛЕНИЕ И СЪЩНОСТ НА ПРАВИЛАТА ЗА СТРЕЛБА
Правилата за стрелба са основни теоретически постановки и положения, проверени и уточнени с опитни стрелби, които, системно прилагани, осигуряват постигането на най-добри резултати при поразяване на целите за най-кратко време и при минимален разход на боеприпаси. Доказано е, че най-добри резултати при стрелбите се постигат и най-малък разход на боеприпаси се получава при съвпадане на средната точка на попаденията (центъра на разсейването) със средата на целта. На основата на това изискване са разработени правилата за стрелбата със стрелковото оръжие.
Същността на правилата се заключава в най-точното определяне (избор) на мерника, мереца и мерната точка в зависимост от разстоянието до целта, нейния характер (появяваща се, движеща се, групова и т. н.) и условията на стрелбата (нормални, вятър, студ и др.), при които средната траектория ще мине през средата на целта. Освен това и в умението как да се порази целта в най-кратък срок и при минимален разход на боеприпаси.
Правилата за стрелба със стрелковото оръжие обхващат следните основни въпроси:
- наблюдение на бойното поле и целеуказване;
- избор на целите;
- избор на мерника и мерната точка;
- избор на момента за откриване на огън;
- водене на огън - наблюдение за резултатите и коригиране;
- стрелба по неподвижни и появяващи се цели;
- стрелба по движещи се цели;
- стрелба по въздушни цели;
- стрелба при ограничена видимост;
- стрелба при действие на отровни и радиоактивни вещества;
- стрелба от движение на стрелящия (в пеши строй и от бронетранспортьор);
- стрелба в особени случаи (в планина, при вятър и др.);
- стрелба в междините, откъм фланговете и над своите подразделения.
2.ПРАВИЛА ЗА СТРЕЛБА — ОБЩИ ЗА ВСИЧКИ СТРЕЛКОВИ ОРЪЖИЯ
НАБЛЮДЕНИЕ НА БОЙНОТО ПОЛЕ И ЦЕЛЕУКАЗВАНЕ
Наблюдението се води с цел своевременно да се откриват разположението и действията на противника. Освен това в боя се наблюдава за сигналите и знаците, подавани от командирите, и за резултатите от собствения огън. При положение че не са дадени специални указания от командирите, войниците са длъжни да водят наблюдение в заповядания им сектор на дълбочина до 1000 м (а при действие с тежките и големо-калибрените картечници — до 1500—2000 м).
Наблюдението се води с невъоръжено и с въоръжено око (бинокъл, оптически мерници и други прибори за наблюдение). Местността се оглежда отдясно наляво от близките предмети към далечните. Особено внимание се обръща на скритите подстъпи. Оглеждането се извършва щателно, тъй като за откриването на противника способствуват незначителни демаскиращи признаци. Такива признаци могат да бъдат: блясък, шум, разклащане на клони на дърветата и храстите, появата на нови малки предмети, изменения в положението и формата на местните предмети и т. н.
При наличието на прибори за наблюдение те се използуват за най-щателно изучаване на отделните предмети или участъци от местността, като се вземат необходимите мерки блясъкът от техните оптически уреди да не разкрие собственото разположение.
Нощем освен чрез прибори за нощно виждане противникът се открива и по звуци или източници на светлина. При осветяване на местността в дадено направление с ракети или други средства осветяваният участък трябва бързо да се огледа.
От бронетранспортьорите наблюдението се води организирано от цялото отделение (разчет). При бойни условия през деня освен оптическия мерник се използуват и приборите от перископичен тип.
За наблюдение през бойниците войниците трябва да се разполагат колкото се може по-близо до тях, с което се увеличава големината на полезрението им.
При липса на съприкосновение с противника наблюдението може да се води и през откритите люкове и защитните стъкла.
Резултатите от наблюдението незабавно се докладват на командирите. Чрез целеуказване се посочва точното месторазположение на забелязаните (откритите) цели.
Целеуказването може да става устно, посредством ориентири или местни предмети или с трасиращи куршуми.
Докладите от наблюдението трябва да бъдат кратки, ясни и точни, например: „Право храста, дясно до него — картечница"; „Ориентир три, вляво десет, до купчината — оръдие".
При целеуказване с трасиращи куршуми по посока на целта се произвеждат 1 - 2 къси реда.
ПРАВИЛА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РАЗСТОЯНИЯТА ДО ЦЕЛИТЕ (ПРЕДМЕТИТЕ)
Най-важното условие за успешното водене на огъня в боя е точното определяне на разстоянията до целите и оттук правилният избор на мерника. Разстоянията се определят на око и по ъгловите величини на целите (или по близки до тях предмети) .
Окомерното определяне на разстоянията се извършва по два начина; по отрязъци от местността и по степента на видимостта или по видимата големина на целите (предметите). При определяне на разстоянията по отрязъци от местността е необходимо предварително да е изградена и затвърдена представа в зрителната памет за определен отрязък от местността, например на 100, 200 или 300 м, който мислено се налага на местността до целта (предмета) и се определя разстоянието.
Определянето на разстоянието по отрязъци от местността е възможно предимно на равнинна местност, при това падините (оврази, лъсчини, рекички и т. н.), които пресичат местността, ако не се виждат или ако се виждат ненапълно от измерващия, намаляват разстоянието.
С увеличаване на разстоянието видимата големина на отрязъка в перспектива постепенно се намалява.
За определяне на разстоянията по степента на видимостта и по видимата големина на целите (предметите) е необходимо всеки да има своя индивидуална паметка (табличка) и да запомни как вижда различните предмети на различни разстояния и в различно време, например на:
1000 м - вижда се дънерът на дърво;
800 - 700 м - вижда се движението на краката на ходещ човек;
400 - 300 м - вижда се пълното очертание на човека;
200 м — виждат се клоните на дърветата и т. н.
При определяне разстоянията по този начин трябва да се има пред вид, че върху точността на определянето на разстоянията влияят очертанието на предметите и целите, техният цвят в сравнение с околния фон, осветлението и т. н.
Така например:
- малките предмети (храсти, камъни, отделни фигури) изглеждат по-далече, отколкото намиращите се на същото разстояние големи предмети (гора, планина, войскова колона);
- предметите с ярък цвят (бял, оранжев) наглеждат по-близо, отколкото предметите с тъмен цвят (син, черен, кафяв);
- едноцветният, еднообразен фон на местността (ливада, сняг, нива) отделя и като че ли приближава намиращите се на него предмети, ако те са с друг цвят, а пъстрият, разноцветен фон на местността, обратно — маскира и като че ли отдалечава намиращите се на него предмети;
- в облачен ден, в дъжд, в здрач, в мъгла.всички разстояния изглеждат по-големи, а в светъл, слънчев ден, обратно - по-малки;
- в планинска местност всички видими предмети като че ли се приближават.
Като се имат пред вид тези особености, трябва да се правят съответните поправки при определяне на разстоянията.
За получаване на по-точен резултат при окомерно определяне на разстоянията трябва да се привличат няколко души, за да може от получените резултати да се вземе средният. Например при измерване на дадено разстояние от трима са получени следните резултати:
650, 700, 600 м; средният резултат ще бъде 650 + 700 + 600 / 3= 650 м.
Навик за бързо и точно определяне на разстоянията на око се придобива само в резултат на постоянна и настойчива тренировка.
При определяне на разстоянията чрез непосредствено измерване на местността с крачки крачките трябва да се броят по чифтове по левия или десния крак, като предварително се знае средната големина на чифт свои крачки. За тази цел на равно място се измерва (с метър или рулетка) разстояние, не по-малко от 200 м, което се измерва 2 - 3 пъти, като всеки път крачките се броят по чифтове. От средния сбор на крачките се намира големината на един чифт крачки.
Определянето на разстоянията до целите по ъгловите величини се извършва, като се знае широчината или височината на предмета (целта), до който се определя разстоянието и се измерва ъгловата величина на този предмет (цел) в хилядни (с помощта на бинокъл, прибор за наблюдение, оптически мерник и др.). След това разстоянието се определя чрез изчисляване по формулата за хилядната.
Д = В . 1000 / У или Км = м/х
Пример: Пехота на автомобил (дължина 6 м), движещ се. флангово, се захваща от деленията на скалата за страничните поправки, както е показано тук:
При определяне величината на ъгъла, когато не се разполага с оптически прибори, може да се използуват различни предмети - пръстите на ръката, дланта, молив, кибритена кутийка, куршум, гилза, мушка, прорез на мушката и др.
Приблизителни величини в хилядни на някои предмети
Ъгловите величини на горните предмети се определят, като се знае, че един милиметър, поставен. на 50 см пред очите, съставлява две хилядни.
При определянето на ъгловите величини чрез визиране ръката трябва да бъде отдалечена на 50 см пред очите. На фиг. 4 са показани начините за измерване на ъгли.
Фиг. 4. Измерване на ъгли:
а — с протегната ръка; С — с мащабна лиштйка
След като са известни размерите на предметите (целите) и ъгловите величини на помощните предмети, лесно може да се определят разстоянията, като се използва формулата за хилядната
Разстоянията се определят и с помощта на механичните мерни прибори, като се прави сравнение на размерите на целта в широчина (височина) с покриващата величина на мушката и прореза на мерника (фиг. 5).
За определяне закриващата величина на мушката, или прореза на мерника се използува формулата:
К=Д . Р /д
където
К е закриващата величина на мушката (прореза), в мм;
Д — разстоянието до целта в мм;
Р — размерът на мушката (прореза) в мм;
д - разстоянието от окото до върха (прореза) на мушката в мм.
Фиг. 5. Определяне на разстоянията с помощта на мерните прибори
Закриващата величина на мушката на автомата на разстояние 100 м ще е равна на:
К = 100 000 . 2 / 660 = 303 мм или 30 см.
При изчислението е прието дебелината на мушката 2 мм, а разстоянието от окото до мушката през време на примерването — 660 мм.
На други разстояния закриващата величина на мушката (прореза) ще бъде по-голяма от получената толкова пъти, колкото пъти разстоянието до целта е по-голямо от 100 м. Например на 400 м закриващата величина на мушката ще бъде 1,2 м, т. е. две и половина гръдни фигури.
Изчислените по тази формула закриващи величини на мушката и прореза на стрелящото оръжие са дадени в следната таблица:
При използуване на мерните прибори за всяко оръжие могат да се изведат практически правила, които, запомнени от войниците, ще способствуват за бързото определяне на разстоянията до целите.
Например за бягаща фигура може да се изведат следните положения (фиг. 6):
Нощем разстоянията по осветени цели се определят по същия начин, както при дневни условия.
За определяне на разстоянията по блясъка и звука от изстрела трябва промеждутъкът от времето и секунди от момента на появяването на блясъка до момента на чуването на звука да се умножи по 340 ( 340 м/сек е скоростта на разпространението на звука във въздуха).
Определянето на разстоянието по звука зависи от силата на звука, климатичните условия и характера на местността. Във всеки отделен случай разстоянието може да бъде определено чрез сравняване чуваемостта на звука със запечатаната в паметта сила на дадения звук (работа на автомобилен двигател, разговор, команда) на различни разстояния.
Фиг. 7. Определяне на разстоянието по далекомерната скала (разстояние до целта 500 м)
При оръжия с оптически мерници, на които е нанесена далекомерна скала, разстоянията се определят с помощта на тази скала. При това скалата трябва да се насочи в целта така, че целта да се разположи между непрекъснатата хоризонтална и наклонената пунктирана линия (фиг. 7). Щрихата на скалата, разположена над целта, дава разстоянието до целта при положение, че височината на целта отговаря на фиксираната височина на скалата (в случая 1,7 м). Ако целта е по-ниска (по-висока), необходимо е разстоянието, определено по скалата, да се умножи по отношението на височината на целта към фиксираната височина на скалата (1,7 м).
Пример. Да се определи' разстоянието до картечница» висока 0,55 м, ако целта с горната си част Докосва пунк" тираната линия на скалата с щриха, обозначена с 8.
Решение. Отношението на височината на целта към 1,7 е закръглено равно на 1/3 (0,55 : 1,7); тъй като скалата съответствува на 800 м, то разстоянието до целта е равно на 270 м (800x1/3).
Разстоянието по далекомерната скала може да се определи само тогава, когато целта се вижда цялата във височина. Ако целта не се вижда във височина, при определянето на разстоянието по тази скала може да се стигне до груби грешки. При това разстоянията обикновено ще бъдат по-големи от действителните.
|
.jpg){kind=small}
