1. Примерване

Примерването е действие, при което цевта на оръжието заема такова положение, че куршумът да лети в необходимото направление и на дадено разстоя­ние да попадне в целта.
При примерването стрелецът трябва да вижда с дясното(направляващото) си око мушката така, че тя да бъде точно по средата на прореза на мерника, а върхът й да бъде на едно ниво с горните краища на прореза. Това взаимно разположение на мушката спрямо прореза на мерника се нарича равна мушка (фиг. 8).

След като стрелецът вземе равната мушка, той я насочва в мерната точка.
На пръв поглед примерването ни се струва много лесна работа, но на практика това не е така. Човешкото око е така устроено, че не може еднакво ясно да вижда няколко точки, разположени на раз­лични разстояния, а при примерването е необходимо да се виждат три точки, разположени на различни разстояния от нашето око: прорезът, мушката и целта. Ако се стремим да виждаме ясно целта, прорезът на мерника и мушката ще се виждат малко неясно и обратно.
Най-важното при примерването е умението да се задържи равната мушка. Ето защо върху нея трябва да се съсредоточи цялото внимание на стрелеца.
Върхът на равната мушка трябва да се вижда яс­но, като не се смущаваме, ако целта се вижда малко неясно — това не оказва значително влияние на точ­ността на стрелбата. Следователно стрелецът трябва да съсредоточи фокуса на зрителното си внимание врху равната мушка и да се стреми винаги да я придържа.
Пулсирането на сърцето, стремежът да се пази равновесие, напрежението на някои мускули и пр. са причини, които карат ръчното оръжие да се колебае повече или по-малко. Майсторството се състои в това, че при колебанието („шаренето") равната мушка винаги да бъде запазена. Това може да се постигне, когато стрелецът старателно, през цялото време поддържа равната мушка и се стреми към ТОЧНОТО съвпадане на върха й с мерната точка. А ако в момента на изстрела оръжието се е отклонило и се е получила „ниска", „висока", „лява" или „дясна" мушка, т. е. върхът на мушката сочи основата на мерната точка, но лежи по-ниско, по-високо, вляво или вдясно от краищата на прореза на мерника (фиг. 9),

в този случай куршумът се отклонява винаги в посоката, в която е отклонена мушката. Например мушката е отклонена надясно - куршумът се отклонява също надясно, мушката е ниска - куршумът ще попадне ниско, мушката е наляво — куршумът се отклонява наляво, мушката е висока — куршумът ще попадне високо и ще полети по-далеч. Примерването се осъществява, като окото контролира меренето, а ръцете го изпълняват чрез прикладването. За да може окото винаги да вижда равната мушка, трябва да се прикладва правилно, като на тялото и оръжието се дава най-изгодното и стабилно положение за стрелба.
През време на примерването равната мушка, върху която сме съсредоточили нашето внимание, може „шари"  (да се  колебае) около   мерната   точка.
Стремежът на стрелеца трябва да е това шарене да бъде колкото се може  по-малко. Това  в  никакъв случай не се постига чрез усилие и напрежение на мускулите, а единствено чрез системни, продължителни и упорити тренировки.
След като е извършено грубото насочване, диша­нето трябва да се спре, за да се постигне точно примерване при минимални колебания на равната муш­ка около мерната точка. Точната стрелба може да се постигне само тогава, когато при поддържането на равната мушка стрелецът не се смущава от много малките колебания на равната мушка около мерна­та точка.

1. Дишане

Правилното дишане на стрелеца е от голямо зна­чение за групираността на стрелбата. Ако насочим равната мушка в основата   на мерната точка, ще видим, че при вдишване равната мушка (оръжието) се издига нагоре,  а при издишване се спуска надолу. Следователно, ако произведем серия от изстрели при различни етапи на дишането, едни от попаденията ще отидат високо — при вдишване, други - ниско - при издишване, а трети — в средата. Оттук следва, че за да се получи групирана стрелба, докато трае точното примерване и произвеждане изстрела, дишането трябва да „спре". След много опити дългогодишната практика на най-добрите стрелци е установила, че най-високи резултати се получават, когато дишането се задържи на дихателната пауза (фиг. 10),

която се явява като естествено прекъсване на дишането между издишване и вдишване. При дихателната пауза междубедрените мускули и мускулите на диафрагмата се намират от­пуснати. За това тази пауза трябва да се използува за задържане на дишането. При това положение ди­шането може да се задържи 5—10 секунди, през което време трябва да се произведе изстрелът. 
Начинаещите, а понякога и по-опитните стрелци, не винаги успяват да произведат изстрел при първо задържане на дишането. Това налага да се продъл­жи отново дишането, като се направят две-три дъл­боки вдишвания и издишвания и при последното по­степенно издишване дишането да се задържи(фиг. 11).

1. Спускане

За да се произведе изстрел, показалецът на дясната ръка (ръката, която държи ръкохватката) с първата става натиска плавно спусъка. В процеса на натискането на спусъка цялото внимание на стрелеца трябва да бъде съсредоточено върху задържането на равната мушка, а не да мисли за изстрела.
Плавното натискане на спусъка на пръв поглед не е трудна работа, но съчетано с примерване, то представлява трудна задача, за усвояването на която на стрелеца е необходима голяма практика.
Основната и най-фатална грешка, която начинаещите (а не рядко и напредналите) стрелци вършат, е рязкото „дърпане" на спусъка. Вследствие на това внезапно волево действие оръжието се отклонява от първоначалното си положение и куршумът в никакъв случай няма да попадне там, където е бил първоначално предназначен.
Спусъкът трябва да се натиска плавно; натискът върху него трябва да се увеличава постепенно по такъв начин, че изстрелът да дойде неочаквано за стрелеца, и то в момент, когато равната мушка е съвпаднала с мерната точка.
Волевото предизвикване на изстрела води до „дърпане", а рязкото дърпане води до отклонение на равната мушка от мерната точка.
Трудността в усвояването на  плавното спускане се състои в това, че то трябва да се извършва винаги съчетано с правилното примерване. Стрелецът в никакъв случай не трябва да допуска изстрелът да се произведе тогава, когато равната мушка се е отклонила много от мерната точка.
Това се постига така: стрелецът трябва да натиска бавно и постепенно върху спусъка само в онези мо­менти, когато равната мушка прави съвсем малко от­клонение от целта (мерната точка). Щом стрелецът види, че равната мушка започне да се отклонява чувствително встрани, той спира понататъшното на­тискане, без да се отпуска обратно спусъкът. По та­къв начин той запазва достигнатия вече натиск вър­ху спусъка. При успокояване на мушката натиска­нето отново продължава, докато стрелецът „неочаквано" чуе и почувствува изстрела, и то в момент, когато равната мушка е съвпаднала с мерната точка или колебанията й са съвсем незначителни. Ако стрелецът не успее да произведе изстрела за 5—10 секунди (докато е спрял дишането), той трябва да направи няколко вдишвания и издишвания, без да сваля ръката, да спре отново дишането и да про­дължи натиска върху спусъка по указания по-горе ред. Трябва да се запомни, че върху спусъка лежи само първата става на показалеца. Върхът на пока­залеца е най-чувствителната му част. При натискане с първата става се опъват само мускулите на пока­залеца, които не опират в оръжието. Ако се натис­ка с втората става на показалеца, тогава се опъват мускулите на китката, които ще предадат трепте­ние на оръжието.