УВОД
На съвещание с началниците на СВУЗ министърът на народната отбрана армейски генерал Добри Джуров препоръча да се разработи и да се отпечата в джобен формат пособие за кул­турното поведение на офицера. В изпълнение на тази препоръка и за да отговори на наз­релите потребности Военна академия „Г.С. Ра­ковски" сформира група, която се зае с изпълнението на тази задача. Съставителите издириха и проучиха много материали, в които се разглеждат въпроси, свързани с културата на поведението на офицера в армията и в гражданския живот. Те се постараха да подберат всичко това, което може да бъде ценно и необходимо за оформянето на облика на офицера, завършил Военната академия, и го включиха в предлаганото пособие. За да изпълни своето предназначение, то трябва да стане постоянен спътник на офицера,каквито са за него основните устави в БНА. Независимо от това какво предприема и какво върши офицерът, той трябва да съобразява поведението си с кодекса от правила, определящи културата на поведението на офицера. Пособието има скромната цеп да го улесни в стремежа му да завоюва високата оценка образован, просветен, възпитан, учен и културен и то не засяга понятията щабна и строева култура, които характеризират военнопрофесионалните качества на офицера.
Пособието е съставено под ръководството на генерал-майор Нешо Нешев.То беше обсъдено в катедра "Военна психология и педагогика" на академията, а окончателно дообработено и оформено от майор Цветан Колев.

От съставителите.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Въпросите за културата на поведението и за нормите на обществените взаимоотношения са занимавали във всички времена умовете на най-изтъкнатите мислители,тъй като поведението на чо­века в обществото е една от най-важните страни на неговото битие.
Програмната партийна задача за формира­нето на новия човек поставя пред нас нови поръ­чения.Общоизвестно е, че не всеки "човек, дори и ако той е високообразован, умее да се държи културно с други хора на обществени места, макар че в процеса на възпитанието е бил длъжен да придо­бие тези навици. Във взаимоотношенията си с хо­рата човек усвоява само най-общите, характерните черти на културата на поведение, което е явно недостатъчю за спазването на всички норми на взаимоотношенията в труда, в обществено-политическата и в семейната област.В културното пове­дение на личността освен задълбочените зналия и ерудицията влизат и навиците, степента на етич­ното и естетическото развитие, чувствата, обноските, вкусовете и др. Днес животът настойчиво изисква социалистическият човек във взаимоотно­шенията си с другите хора да има културно пове­дение и да бъде хармонично развит.

Социализмът, като издига на по-висока степен материалната и духовната култура на трудещите се, е особено загрижен за усвояването на правилата и нормите за културно поведение. Този въпрос е пряко свързан с духовното издига­не на нашия народ, с превръщането на нравстве­ните норми в черти на характера, на волята и на цялостния облик на новия чооек. В борбата за нултурно поведение няма драматизъм и ярки подвизи. Това е една повседневна, методична и постоянна задача.
Социалистическата култура на поведение в нейния висш израз е елемент на социалния климат и моралната атмосфера на новото общество и колектива.Тя съдействува за засилване на човеч­ността,топлотата и сърдечността във взаимоотношонията между хората. Трябва да се осъзнае дълбоко, че всяка външна проява, жест и постъпка са израз на определено равнище на нравствената култура. Граждански и воински дълг на всеки офицер е да води настойчива борба за усвояване на уста­новените правила на културно поведение и за пре­връщането им в навици и умения за общуване между членовете на социалистическото общество, като при прилагането им се повишават непрекъснато взиска­телността и самовзискателността.
Усвояването на културните обноски е необходимо още и затова, защото в условията на социализма хората могат и без лошо чувство, както и без зъл умисъл, да се държат неправилно. Именно поради тази причина е нужно да се прила­гат правилата за културното поведение, като се изхожда от позицията на комунистическата нравственост. Това не е просто израз на някакъв формализъм и възпитаването в техния дух е чуждо на всякакво морализаторство. То трябва да бъде резултат от внимателно и системно създаване на добри навици.
Културата на поведението не е поза и външна щлифовка. В определен момент, особено в началото, тя може да изисква много усилия и надмогване на себе си. Тя е израз на степента на "очовечаване", на нравствения критерий на лич­ността, на духовното й усъвършенствуване. В пос­ледователното й развитие човекът се доизгражда, развиват се добродетелите му и се повишават не­говата ценност и неповторимост.
Културата на поведение се изразява не в това, какво знаем за нея, а в това, как я проя­вяваме във всекидневните си постъпки, при различните случаи, как подчиняваме всяка своя проява на възвишената комунистическа нравственост и естетика, на законите на красотата.
Именно нравствеността и естетиката в по­ведението са същността на комунистическото кул­турно поведение, всичко красиво и хуманно съответствува на нормите и изискванията на комунистическия морал, а всичко уродливо и грозно  му противоречи.

Харантерна черта на културното поведение не са единичните прояви, а навикът, постоянното прилагане. Ето защо една от големите задачи в не само да се усвояват правилата на вежливост, но и да се превръщат

в постоянни черти на поведение­то. Усвояването на културните навици е изискване на комунистическото възпитание.
Социалистическата култура на поведение е нагледен и ярък израз на честната и правдива мисъл, на неподкупната морална чистота, на доб­росъвестността и непосредствеността във взаимотношенията, на олицетворението на учтивост, вежливост и неподправена човешка скромност. Към топлото сърдечно другарско чувство се прибавя и привлекателната външна форма на нравствените от­ношения. Тя краси новия човек и е висша проява не само на комунистическата нравственост, но и на естетическото му отношение към живота. Всичко то­ва издига общия стил на социалистическото нравст­вено и културно общуване като важен компонент на социалистическия начин на живот, дейност и поведение на новия човек.
Социалистическият морал е съществена част от многостранното развитие и реализиране на офицера, който трябва да умее достойно, непринудено и културно да се държи и в академията, и в общест­вото, да има навсякъде добри обноски, да бъде винаги интересен събеседник, вежлив кавалер и културен воин от Българската народна армия.

1. ПРАВИЛА И НОРМИ, КОИТО ОПРЕДЕЛЯТ ОСНОВНИТЕ МОТИВИ НА ПОВЕДЕНИЕТО НА ОФИЦЕРА ОТ БНА

В основата на правилата и нормите на по­ведение, в обноските са залегнали общи принципи. Те определят духовната същност, вътрешната красота и облика на новия човек.
Сборът от правила, норми и обноски включва взаимната грижа и уважение между другарите по служба, приятелите, съседите и гостите. Колективизмът е най-съществвният и постоянен белег на поведението на военнослужещия от БНА. Без него не може да се формират такива норми на поведение, в чиято основа са залегнали най-красивите черти и добродетели на воина като нова, от социалистически тип личност - вежливост, учтивост, тактичност, деликатност, точност, деловитост, честност и скромност.

Военна вежливост и учтивост

Вежливостта   и   учтивостта са форми на културно поведение. Те са   нужни винаги и навсякъде, в служебните отношения и в извънанадемични условия, по време на учебни заня­тия и културен отдих, по време на изпити и анали­зи на успеха и дисциплината, при среща с близки, познати и непознати. Уставите на Въоръжените сили на НРБ подчертават задължителността на правилата на военната вежливост за всеки военнослужещ. Така например в т. 3 от Дисциплинарния устав се казва: "Военната дисциплина задължава   всеки   военнослужещ ... да уважава началниците и   старшите, строго да спазва   правилата на военната   вежливост   и отдаването на чест." А т. 39 от Устава за вътреш­на служба определя: "Всички военнослужещи са длъжни в отношенията си да бъдат вежливи и сдържани." При проявата на вежливостта се   преплитат в сложен възел много проблеми като единоначалие­то, взаимното уважение,бойното другарство и здравата атмосфера във воинските колективи.
Военната вежливост е преди всичко взаим­на учтивост. Основното условие за постигане на добрия тон се съдържа в поговорката: "Отнасяй се с хората така, както искаш те да се отнасят към теб!" Тактичността изисква човек да се въздържа от действия и намеса в чуждите спорове и работи там, където това не заплашва обществения ред, ня­кого другиго или самия него.
Според военните устави изискванията на военната култура и на военната вежливост са ед­накво задължителни за всични военнослужещи. Много от тези норми имат не само чисто нравствен ха­рактер, но и правен.
Ето няколко такива правила, залегнали в Устава за вътрешна служба: "По служебни въпроси военнослужещите са длъжни да се обръщат един към друг на "Вие". Или по-нататък: "Извън строя при обръщане един към друг, както и при отдаване и получаване на заповед, военнослужещите са длъжни да заемат положение "Мирно", а когато са с шапка - да отдават чест с ръка." И още една точка: "При среща на непознати военнослужещи на общест­вени места, но не и по служба, те взаимно се поздравяват."
По подобен начин са въведени нато задъл­жителни правила на поведение и различните случаи на отдаване на чест, поздравления за награждаване и обявяване на наказания, за представяне пред на­чалника, обръщенията на подчинените към началника и на началника към подчинените, рапортите при раз­личните случаи в живота на подразделенията и т.н. Докато нравствените норми на културата на поведе­ние и на вежливостта препоръчват начина на пове­дение на гражданите, без да ги задължават в нор­мални условия да ги спазват, за военнослужещите нормите на военната нултура и вежливост са основ­но задължение. "Военнослужещите са длъжни пос­тоянно да служат за пример на висока култура, скромност и сдържаност, строго да спазват изискванията на комунистическия морал и достойно да се държат на обществените места и на улицата." (УВС, т.43). По същество това е един от принципите на-моралния кодекс на строителя на комунизма, намерил своето въплъщение в уставно задължение на воините. По-на-татък е записано, че "военнослужещите трябва да бъдат вежливи към всички, да помагат при защища­ването на честта и достойнството на гражданите и при поддържането на обществения ред, както и да им оказват помощ при нещастни случаи, пожари и стихийни бедствия".

Войнската вежливост и учтивост са несъв­местими с грубостта, с повишения тон и кряскането на подчинените, което поражда обида, страх и неу­вереност. Те са несъвместими и с недисциплинираността, нехайството и неуважението към командирите и началниците, със стремежа на подчинените да се скрият от командирското око и контакта с тях.
Вежливостта и учтивостта не трябва да  се проявяват "през зъби" и като форма за прикритие на неуважение към хората. Ако все още се   наблюда­ва такава вежливост, това означава, че нейният притежател се е принизил до равнището на еснафа, за когото Маркс пише, че "грубият, невъзпитан чо­век е готов да смята един или друг минувач за най-мръсната и най-низка твар на земята само защото той го е настъпил по мазола. Мазолите си той прави мерило за оценка на човешките действия.”
Вежливостта и учтивостта нямат нищо общо с равнодушието, ненужната търпимост и фамилиарничене, които нанасят вреди на бойната готовност и на дисциплина.
Военната вежливост обогатява живота и краси поведението,  заслужено предизвиква възхищението и любовта на народа към БНА.

Тактичност,коректност и деликатност
Тактичността, корект­ността и деликатността са ов­ладяно чувство за мярка. При нарушаването на та­зи мярка се нанасят незаслужени обиди. От начал­ника и от преподавателя са изисква тактично и деликатно да влияят положително върху нравствената устойчивост на подчинените си. Добролюбов нарича деликатността умение "да пстъпваме така, че на­шите действия да правят колкото се може повече добро и удоволствие за другите или поне на никого да не причиняват неприятности".
Да се проявяват тактичност и коректност, означава да се пази собственото и на другите хора достойнство, особено при обсъждане на спорни въп­роси. Тогава по-лесно се стига до истината. Култу­рата изисква тактично отношение към хората от по-старото поколение, към ветераните от войната и към хората със заспуги в съпротивата и трудовия фронт.
Тактът означава човешка приветливост, сдържаност, учтивост и скромност. Тактичният   военно­служещ не досажда, не злорадствува, а ако дава съвет - прави го учтиво, незабелязано и мъдро. Според Чехов доброто възпитание не се състои в това, да не капне сос върху покривката, а в това, да не се забележи, когато го направи някой друг.
Тактът е свързан с отстъпчивостта, а не с насилствените мерки, устави, заповеди и указания. Белег на добро възпитание и такт са орга­низираността, дисциплинираността и изпълнител­ността.

Тактичност, коректност и деликатност са нужни при анализ на успеха,  на дисциплината и резултатите от съревнованието, при взискването и поощрението, при оценката на изпита, при посре­щането на младите слушатели, при тяхното изпра­щане, при пенсионирането на офицери, сержанти, военни служители и работници; при срещи с партийни, стопански, държавни ръководители, органи и служби, при посрещане на гости от братските со­циалистически страни и армии, при взаимоотноше­нията менщу старши и младши и т.н.
Тактът е несъвместим с фамилиарниченето, с привидната и открито афиширана непринуденост, защото зад тях се крият неправилното възпитание и неискреното увашение на човека. Те пораждат лицемерие. Командирът, началникът и по-старшият не трябва с всички свои подчинени и по-младши да бъдат само на "ти" или само на "Вие". Необходимо е строго да се спазва т. 39 от Устава за вътреш­на служба във ВС на НРБ, която изисква в обръще­нието един към друг военнослужещите да използу­ват учтивото "Вие". Например "Вие, другарю майор". Тактът означава умело, точно, ясно и крат­ко да се изказват мислите и да се използува ця­лото богатство на родния език. Тактичността, ко­ректността и деликатността са несъвместими с натрапването и нахалството, с кресливия смях и гово­ренето по време на занятия, лекции, събрания и с прословутото "българско" любопитство.

Скромност
Скромността е един от бисери­те на човешката душа. Тя е съществена страна на взаимоотношенията между военнослужещите, красива добродетел. Скромният човек не говори за себе си, не кокетничи с достойнствата, знанията, титлите, служебното положение, научната степен, званието, материалното състояние и т.н. Той държи на казаната дума и на даденото обещание, на своята чест и на честта на другите.
Скромността не търпи изкуствените и прев­зети изрази в речта, театралността и позьорството, всезнайството и горделивостта в поведението. В една руска поговорка се казва, че "зрелият клас с пълно зърно се навежда надолу към земята, а празният винаги стърчи нагоре". Понякога и с човека е така, поради което е нужно да се прибягва до бариерата на скромността.
Скромността предполага самооценка и самоанализ на знанията, уменията, поведението и съпоставянето на положителното и отрицателното в човека. Като характеризира поведението на В.И. Ленин, Н.Крупска отбелязва, че в неговите движе­ния няма маниерност, надутост и позьорство, ско­ваност, суетливост и безредие. Скромният В.И. Ленин е скромен във всичко. Неговите другари каз­ват че той е' "прост като истината". В сбита форма Карл Либкнехт определя Маркс като човек скрсмен, ненавиждащ големеенето, изкуствената слава и всичко несправедливо и фалшиво.
За скромността И.П.Павлов казва: "Никога не смятайте, че вече всичко знаете. И колкото и високо да ви оценяват, винаги имайте мъжество да кажете: "Аз съм невеж!" Не давайте на гордостта да ви завладее! Заради нея Вие ще упорствувате и там, където е нужно да се съгласите, заради нея Вие ще се откажете от полезния съвет и другарс­ката помощ, заради нея Вие ще загубите мярка за обективност."
Вождът и учителят на нашия народ Г. Ди­митров често съветва и предупреждава, че само­мнението е гибеп за човека, а високомерието -- ужасна беда. Народната поговорка гласи, че е невъзможно да се види прахът по собствения гръб, чуждият поглед вижда по-добре нередностите. На скромния и честен, критичен и самокритичен военнослужещ може да се разчита. Той държи на своята дума, на обещанието и на заповедта.Скромният офицер най-много допринася за културната атмосфера на работното място, в колектива и семейството.
Когато критикува слабостите, той прави това обос­новано, спокойно, тактично и с мярка, с чувство на отговорност и справедливост. Язвителният тон в критиката е оръжие на нескромните, нечестните и необективните, който не съдействува за отстраня­ване на слабостите, а само изостря взаимоотноше­нията.
Скромността помага на единоначалието, за­щото тя е противоотрова за сервилността и подмазвачеството, които най-много му вредят.

Точност
Точността е морална норма, добро­детел и човешко богатство, важен признак за културата на офицера, елемент на етиката, на военно­то обучение и на възпитанието. Офицерът от БНА трябва да бъде точен, изпълнителен, умеещ да цени времето, думите си и хората.
Точността осигурява войнска стегнатост и дисциплинираност, организираност и висока бойна готовност, коректност и изпълнителност.Те са нужни при планирането и неговото реализиране. И най-малките отклонения водят до неизпълнение на задачата, заповедта или разпореждането в определе­ния срок. Точността повишава силата и значението на дисциплината. Тя е залог за успехите и побе­дите. Чрез точността и изпълнителността се отра­зява една от най-важните страни в поведението на военнослужещия. А.В. Суворов пише: "Най-големите добродетели на офицера са точността и изпълни­телността."
Точността е нужна при спазването на воинс­кия етикет. Всяка норма и подход си имат своя "точна” форма. Етикетът като система представлява правилно оформено поведение в различните условия и всичко трябва да се знае и стриктно да се из­пълнява.
Културата на поведение на военнослужещия изисква да се спазват следните правила и норми, свързани с основната мотиви на воинската етикеция.
Правила и норми на поведение на офицера

Вежливостта изисква при среща на военнослужещи с познати, приятели и с граждани да се поздравяват сърдечно и изискано. Това става чрез уставно отдаване на чест, повдигане на ръка­та или леко кимване (навеждане) на главата, повдигане на шапката (това се използува от военнослу­жещи в цивипни дрехи) и чрез ръкуване. Поздравът е израз на уважение към началниците, командирите и по-старшите, към подчинените и по-младшите, към приятелите, съседите, учителите, партийните, сто­панските и държавните ръководители. Той отразява културата, сърдечността и богатата душевност на българския офицер. Поздравът е бил, е и ще бъде важна и основна черта на "добрия тон".
Учтивостта изисква при обръщане един към друг да се използуват думите "другарю", „другарко”, "гражданино", "гражданко", като след това се назовават заеманата длъжност, военното звание, научното   звание и степен, професията, и, разбира се, фамилията, например "другарю майор", "другарю председател".
Когато офицерът се среща с военни аташета и граждани от капиталистически­те страни (по   изключение, разбира се) използува обръщението "господин", "госпожо", "госпожице".
Възпитаният военнослужещ оказва помощ на своя другар, приятел,   командир, началник и подчинен, на познати и непознати. За помощ   обикновено се отправя молба. Не е редно търсената помощ и съвет грубо да се натрапват и да се афишират, защото такава помощ обижда. Тук са нужни такт и човешка скромност. Помощта, се предлага под формата на "Кога ли да Ви помогна?", "Ще позволите ли да споделя скромното си мнение?', "Благодаря за доверието", "На драго сърце ще Ви помогна" и т.н. Помощта и съветът се дават скромно, незабележимо и тактично.
Културният военнослужещ е внима­телен, вежлив и учтив към по-старшите по звание и длъжност и към по-възрастните хора.Уважението си към тях изразява с думи и дела - оказва им по­мощ, отстъпва им място да седнат, пропусна ги да минат първи, не ги нагрубява, вслушва се в   тех­ните съвети, убеден, че те съдържат житейски мъдрости и богат военен опит. В обръщението си към тях използува учтивите форми и нашето вежливо "другарю", "другарко", а не "ало" или "Вие там" или още по-грубото "Слушайте!", "Не дрънкайте!". По-младият и по-младшият сядат след по-възраст­ния и по-старшия.
Изискано отношение, внимание и призна­телност заслужават болните, пенсионерите, родите­лите и възрастните. На родителите, самотните стари хора и майки трябва да се пишат писма, да се канят на гости, да се посещават, да им се пра­вят подаръци и към тях да се проявява човешка топлота.
Офицерът е длъжен да е деликатен към децата, учениците и младежите, с дела и личен пример да ги учи и да ги насочва към полезни, добри и красиви дела, да ги предпазва от опасности при игрите и особено при движението по улиците, да ги приучва към труд, на изискани обноски, културно поведение, спретнатост, външна чистота, вежливост, честност, любезност, зачитане на личното достойнство и достойнството на другите хора и т.н. Офицерът от БНА е вежлив и учтив с жените, уважава тяхното равноправие, цени в тях женствеността, добротата и красотата, проявява навсякъде рицарско отношение към жената, за което пише и Карл Маркс. Възпитаният офицер кавалерствува на жената (помага й при сядането, при събличането и обличането на горната дреха, отстъпва й място в автобуса и трамвая и т.н.). Ако в канцеларията на командира и началника влезе жена (негова подчинена), той става, позд­равява я и й предлага да седне, а когато си тръгва, също става, може да я съпроводи до вра­тата и да я отвори. При ръкуване първа подава ръка жената, мъжьт винаги сваля ръкавицата си и става, докато жената може да се ръкува седнала.
На улицата не се целува ръка на жена, а също и на младо момиче.
Културният военнослужещ сдържано се възхищава от красотата на жоната и грациоз­ността на нейната походна. Той й прави път първа да мине през вратата, помага й да се качи или да слезе от превозно средство. Тактичният офицер ни­кога не говори за годините на жената. Съпругът, ка­валерът, приятелят, годеникът, братът и синът ви­наги помнят рождената дата на своята съпруга, прия­телка, годеница, сестра и майка и всяка година на техните рождени дни и на празниците им поднасят цветя и подаръци, за да им доставят радост.
От военнослужещия се изисква да е умен, да се владее и да контролира поведението си(сърдечно и топло да поздравява, да се ръкува, изиска­но да се облича и да се храни). По отношение на ръкуването в литературата се сочат 15-20 вида. То не трябва да е грубо и с многозначително стискане на ръката, особено на жена или на подчинен, със силно раздрусване или рязко придърпване, Освен при запознаване хората се ръкуват при раздяла и сбогуване, като погледите им се срещат. С  тази приета форма на добрия точи етикецията не бива да се прекалява. Целуването между мъже е допустимо само при изблик на голяма сърдечност и дружески чувства.
Ръкуването на военнослужещите е придру­жено с отдаване на чест, с дружески поздрав при срещата и с общоприетото "Довиждане" при раздялата вместо грозното и натрапчиво "Чао".

Скромността и вежливостта изискват да се проявява добър тон на улицата и обществените места, при гостуване, при поднасяне и приемане на подаръци, използува­не на телефоните и на превозните средства, обли­чане, при спазването на личната и обществената хигиена и при опазването на природната и жизне­ната среда. Това е етикеция, свързана с изиска­ния външен вид, походката, разговорите, хранене­то, веселието, общуването, културния отдих и т.н. Например при случайно сблъснване се иска извинение, за оказана помощ сърдечно се благодари, при кихане и кашляме ръката се поставя пред ус­тата, често и деликатно се употребяват учтивите думи и изрази "Моля", "Ако обичате", "Бъдете лю­безен", "Мога ли да ви помоля", "Заповядайте", "Извинете", "Беше ми приятно", "Здравейте", "Добро утро", "Разрешете да остана" и др.

При гостуване на масата се сяда след поканата на домакините и след като жените и по-старшите по звание заемат местата си. Разгово­рите са непринудени и сърдечни.
Гости от Съветския съгаз и социалисти­ческите страни се посрещат топло, по воински се приветствуват с отдаване на чест и с българското "Добре дошли, братя". Бойни знамена, паметни­ци, обявени със заповед и указ, се приветству­ват с отдаване на чест. При изпълнение на Химна на НРБ се застава мирно и се отдава чест.

Законът и правилникът за движение по пъ­тищата се спазват най-стриктно.
Животът по неоспорим начин показва, че човек с некултурно, неуставно и невежливо поведение и с недодялани обноски отблъсква хората от себе, а ако е командир или началник - вреди на правилното възпитание на подчинените, нарушава доб­рия тон и по този начин натрапва безвкусицата и неетичността във взаимоотношенията.

Следва продължение...