Страйкболът в България се заражда през април 2003 г., когато двамата с Таласъма (Talasam) седяхме и се чудехме какво да правим, ако изведнъж се окажем без работа, т.е. държавната служба приключи по един или друг начин. Добре обучени от времето, прекарано във военното училище и армията, взехме един бял лист и изброихме уменията, които притежаваме като професионалисти. Изводът беше повече от очевиден! Та къде би отишъл да работи човек, командвал подразделения в най-тежките за армията ни години на недоимък, владеещ способите за специално разузнаване, тактиката на вероятния противник, стрелящ отлично с леко стрелково оръжие, въоръжението на бойните машини и артилерийските системи в БА? Да добавим и доза оперативен опит от системата на МВР! Дилемата беше или да отидем "от другата страна на барикадата", или да поемем пътя на високоплатени наемници в горещите точки на света.
Затова решихме да експериментираме и да направим курсове по начално военно обучение за деца.
Първият записал се беше Йосиф, наричан днес от всички Balluff. А вторият Петър, или Shpagin. Така че първите позиции на списъка на страйкболистите в страната ни изглежда така:
1. Anders (моя милост);
2. Talasam;
3. Baluff;
4. Shpagin.
Не бива да забравям да спомена и страйкболист номер 5, а именно моят брат Pushkin, който след хиляди увещания се съгласи да се присъедини към нас четиримата.
По това време при нас идваха и си отиваха различни момчета, които не оставиха трайна следа в играта.
С течение на времето се появи необходимост да се провеждат и занятия в местност с оръжие в ръка. Една екскурзия до пазарите в Илиянци беше повратна точка в развитието на играта. Отивайки там, открихме, че се продават различни реплики, които дори и стреляха с пластмасови топчета на известно разстояние. По надписите им се ориентирахме в някои основни термини на английски и след като се разрових в Интернет, пред нас се откри една непозната вселена, наречена Airsoft. На български това словосъчетание не ни звучеше добре и решихме да използваме по-звучното и разбираемо "страйкбол", популяризирано вече от играчи през 1997 г. в Русия. Новата дума беше звучна, правеше директна закачка с популярната компютърна игра "Counter Strike" и изразяваше основния принцип на елиминиране на играчите (strikeball, "strike" - удар, "ball" - топче). Въобще беше точно това, което ни трябва.
И така започнаха първите игри. За първи полигон използвахме ихтиманското село Борика. А след това местността "Домуз дере" в Горна Баня, тъй като беше близо до София и добре я познавахме от службата ни в танковата бригада. Само преди няколко години по същите пътеки обучавахме истински разузнавачи и пехотинци.
Цялото лято на 2003 г. прекарахме в игра в гъсталаците на горите около "Бонсови поляни". В края на лятото решихме да пренесем играта в града и да си намерим подходяща сграда, където да се стреляме с пластмасови топчета. Разположихме се в недостроения Факултет по журналистика на "Цариградско шосе".
Игрите на строежа на Факултета по журналистика доведоха в организацията двама емблематични играчи, а именно "Малката картечница" и "Шрек". Имената им и до днес са нарицателно на "смели" и "атакуващи" играчи.
Строежът беше доста опасен. Няма парапети и играехме само на първия и втория етаж, но пък доста просторен и докато някой не го купи, огради и настани там пазачи, вършеше чудесна работа. Случвало се е да играем само трима души, но въпреки това удоволствието беше в пъти по-голямо от по-късни игри, когато се събираха по 30 играча... Цареше дух на ентусиазъм, честност, приятелство и толерантност.
През пролетта на 2004 г. се преместихме на друг строеж. Много по-безопасен и по-голям. Изоставената сграда до печатницата на БНБ даваше възможност да играем на три етажа и прилежаща зелена площ.
По това време беше създаден и първият сайт на играта. Разбира се, много смешен и нескопосан като изпълнение, но послужи за набиране на нови играчи. По примера на чуждестранните организации се появи необходимост да се сформират отбори, за да може играта да стане по-интересна и да излезе от фазата "игра на фунийки".
Разбира се, първите отбори бяха създадени формално, дори по разпоредителен ред, което и предреши краткото им съществуване... Това бяха "Черните ангели", "Зелени братя" и "СМЕРШ". Но изиграха своята роля в развитието на играта и за разбирането, че в страйкбола нищо не може да стане насила.
Новият строеж предложи изключителни възможности за различни тактически задачи и ентусиастите бързо нараснаха. През този период на игралното поле се появиха емблематични играчи като: Вирус, Уайти, Каскета, Джефф, Витман, Доберман, Козела, Файф, Дзола и много други ентусиасти! Но е факт, че тези хора са оказали изключително голям принос в запазването и развитието на идеята, наречена "страйкбол". Всички и до днес са активни дейци на движението и всеки, според възможностите си, допринася за неговото развитие. Както се вижда, поради факта, че общуването между играчите, клубовете и отборите става предимно в интернет, играчите се наричат помежду си с имената, които ползват и за общуване в мрежата. Някои от играчите дори не знаят истинските имена на съотборниците си.
Целият сезон 2004 г. се играеше на този терен. В края на сезона Ники Вируса създаде и официалния сайт на организацията http://strikeball.org, а през месец октомври стана факт и съдебната регистрация на сдружението с нестопанска цел "Българска страйкбол федерация". От тук нататък започна структурното изграждане на сдружението и усилена работа по изготвянето на нормативната база и основните регламентиращи документи.
Годината 2005 беше повратна в развитието на страйкбола в България. Едвам дочакахме да се стопли времето, събрали ентусиазъм от дългата зимна почивка, на 16.05.2005 г. беше обявено официалното откриване на сезона, което стана и първата в историята на този спорт у нас командна игра.
Въпросната игра беше замислена по сценария "Лов на горили", но не успяхме да се организираме и се принудихме да минем на резервен вариант, а именно война между два отбора в съотношение 1:3.
Играта беше пълен провал, въпреки че ще чуете много мнения, че било "върхът", "супер" и други подобни... Отборът на т.нар. "рейнджъри" поради слабото си сцепление и ниска тактическа грамотност не успя да се организира и да противопостави на настъпващите срещу тях. Част от атакуващия отбор (т.е. този, който беше с по-голям брой хора) въобще не разбра каква е целта на играта и започна да се занимава с разни нетипични и неприемливи за страйкбола (по време на игра) дейности, а именно хапване и пийване, че и спане... Естествено, поради високия приток на адреналин масово забравиха да си признават и за попадения... Част от този отбор след играта се отдели от нас, успя да се консолидира и до днес е хомогенна маса от съмишленици, които играят самостоятелно.
Изводите от тази първа игра бяха, че без старателна подготовка, стриктно спазване на правилата и сценариите и без висока самодисциплина на играчите е невъзможно да се получи качествено забавление!
През 2006 г. сезонът за игра беше открит през месец април с традиционната вече командна игра в с. Борика, а съботно-неделните игри в София се провеждаха в изоставеното поделение в кв. "Полигона".
Големият брой сгради предлагаха отличен терен за игра на големи групи от страйкболисти. Всеки месец задължително се провеждат командни игри в с. Борика - най-обичаното преживяване за всеки истински играч. Мисълта за безопасността на играчите и голямата вероятност по време на игра на терена да се появят други хора, ни накара да си потърсим изолиран и безопасен терен около София и го намерихме в с. Лозен - и до днес играем през почивните дни.
До момента има регистрирани страйкболни клубове в София, Велико Търново и Горна Оряховица.
|
.jpg){kind=small}
